Историите
на занаятите, част от приказката, която трябва да споделим с нашите наследници
Стоян Маринов е майстор по общо 5 занаята. Роден е в Добрич,
но от 12 години неговият творчески дом е
ЗЦ „Бакаловата къща” в Стария град. Няма турист или пловдивчанин, който да е посетил центъра на занаятите на Небет
тепе и да не получил неговата благословия за здраве и берекет с древно наричане или пък да не е научил интересни факти за
автентичната носия, по която майстора работи.
Тях Стоян знае и предава на по-младите в професията, защото така
повеляват традициите в занаятчийството. Занаят се предава, важно е да има от
кой да учиш. Майстор Елена Драмова, с
която делят едно ателие казва, че Стоян е енциклопедия когато стане въпрос за
тънкостите при изработката на традиционни
костюми и накити от мъниста. Той владее тънкостите в занаятите художествени
тъкани, везбарство, накити от мъниста и художествено плетиво. Самоукият майстор
казва, че докато са живи везбата и гайтанджийството одеждите, с които изпълнителите на български
фолклор се представят пред своята публика ще бъдат уникални по своята същност.
Самият той е дизайнер на костюми на ФА „Тракия“ „Българе“, НС „Добруджа“ и много
български групи в чужбина.
Животът му е пътуване
между миналото и настоящото, от България до далечни дестинации, в които се пази
памет или има нужда от знание на българските традиции и носии. Прави възстановки
на облекла и забраждания, изнася лекции по темата в Нов Български университет и
университета „Ломоносов“ в Москва, както
и Българските културни институти в чужбина. Вече отдавна не следи броя на международните
и български изложби с лекции и демонстрации, в които участва. Занаятите, които
владее до съвършенство го отвеждат в
Китай, Русия, Финландия, Гърция и Казахстан. От 1981 г. обикаля музеи,
библиотеки, етнографски комплекси, събира информация и артефакти, свързани с автентичната
българска носия. Издирил, описал и съхранил е над от 800 артефакта и има най-голямата
колекция от забрадки в страната. Стоян Маринов е посветил живота си на мисията да
съхрани истинската българска естетика. Казва,
че резултатите от майсторлъка се виждат, но е важно да се събира и разказва
автентичната приказка за българските занаяти и традиции. Там е заложен и
българският код на идентичността.
Когато РЗК – Пловдив подготвя
проект „ЗАНАЯТИТЕ - НАСЛЕДСТВО И БЪДЕЩЕ“, никой не се съмнява, че изложбата,
която трябва да се реализира като изцяло ново културно съдържание, основано на
съхранената памет и наследство трябва да е авторство на добричкия майстор
и свързана именно със забраждането.
Стоян Маринов я нарича „ВИЗИЯ, РАЗКАЗ, ДОКОСВАНЕ“. Концепцията среща одобрение
и от партньорите по проекта от Регионалния център за опазване на нематериалното
културно наследство в Югоизточна Европа под егидата на ЮНЕСКО, които ще
спомогнат тя да стане достояние и на професионалните общности в чужбина.
В ателието на майстора
тече трескава подготовка, която на пролет ще се пренесе и на снимачната
площадка. Избрани и грижливо приготвени в торбички са всички забрадки, накити и
аксесоари, които ще бъдат представени в различните забраждания. Стоян Маринов подбира думите за фото
разказа и съпътстващия изложбата каталог, в които на кратно ще
разкаже приказката за начина на изработване, поводите, по които се ползват, както
и същността на 5-те занаята, които са в
основата на създаване на забрадката. Част от тях обхващат традициите на забраждането,
предавани в миналото сред българските диаспори в чужбина. За снимачните дни се
подготвят и момичета от ансамбъл „Тракия“.
Как е изглеждала
българката, когато забрадката е била част от аксесоара и украсата на женска
носия предстои да видим след Великден в Дома на културата. После приказката за
забрадката във фотоси с посланията на майстор Стоян ще продължи да
пътува из страната и чужбина. И може би ще ни провокира да се замислим, че времената и модата се менят, но е важно да
пазим и предаваме паметта и занаята, които са важни за нашата идентичност.
Проектът „ЗАНАЯТИТЕ – НАСЛЕДСТВО И БЪДЕЩЕ“ на Регионална занаятчийска камара - Пловдив се реализира по "Програма за възстановяване и развитие на частните културни организации", с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“.
Няма коментари:
Публикуване на коментар